Този разказ е за моя дом – град Троян. Моята история е за семейството. Когато бях малка, майка ми слушаше песента „Я кажи ми облаче ле бяло”, Ран Босилек в изпълнение на Силви Вартан. Пораснах с тази песен и тя ми повлия, дори не подозирах, че тези думи ще са неразделна част от моя живот.
„И носи ѝ ти от мен много здраве.
Много мина, мъничко остана.
Наближава в село да се върна,
да се върна, майка да прегърна.”
През всичките тези години, откакто живея в София, винаги ми е липсвал родния град. Оказа се, че където и да ходя, все тук се връщам.
Участието ми в Български фестивал на сливата е факт. Не мога да опиша енергията, която почувствах на този празник.
Три дни празник. И не какъв да е, а на словото! Обменяхме енергия, свързана с буквите, думите и словото. Спираха се малки и големи. Безценно беше за мен да ви срещна. Писахме имената на вашите деца на Глаголица и Кирилица.
Не случайно избрах да изписваме вашите собствени имена на Глаголица и Кирилица. Вие ми разказвахте колко силно сте свързани с корените и рода. Имената на вашите деца са продължение на него.
Ще ви споделя много емоционален момент! Идва при мен майка с момче, сядаме да изписваме неговото име и аз го питам как се казва. Момчето ми отговаря: „Самуил”. В този момент от очите ми бликнаха сълзи. Майка му също се разчувства. Благодарих ѝ, че е кръстила така сина си. Отдавна не бях разговаряла с дете с това име.
Благодарая за отношението. Един господин дойде и ми подари неговите пособия. Разказа ми, че се е занимавал с картография в поделението в Троян.
Грамотите за най-добра домашна ракия са изписани. Честито на победителите!
Този фестивал ми даде възможност да разговарям с баби и дядовци от цяла България и да ги питам за диалектни думи. Толкова много записах… Благодаря! Изворът сте вие!
Получих покани да посетя читалища. Сигурна съм, че тези срещи ще са незабравими. Очаквам ги с нетърпение.
Този празник оставя следи, не случайно се празнува вече тридесет години. Очаквам с нетърпение празника догодина.
Originally posted 2023-10-16 10:42:26.