За мен

Моята история свързана с калиграфията!

Обикновено калиграфията е прието да се обяснява с думите „изкуството на красивото писане”, но за мен е връзка с корена.

Историята е свързана с моя баща, който беше учител по математика. Спомням си моментите, когато сядаше да пише. Ръката му с такава лекота изписваше буквите. Завъртулките бяха най-приказните на света. Пишеше най-красивите букви.

Сега когато пиша тези редове споменът изплува пред очите ми като филм. Да, това е моя филм. Така минаваха годините в задачи и задължения.

Междувременно се преместих от Троян в София. Почувствах силна носталгия. Сякаш изгубих връзка с род и корен.

Споменът за красивите букви на моя баща беше все така ярък и започнах да мечтая да пиша красиво с туш и перо.

И огънчето в мен се запали, когато реализирах тази идея!

Обичам да пътешествам и едно семейно пътуване ме отведе в Киев, Украйна, където се срещнах с Евгений Берд, който ме научи да изписвам Готически стил. Този стил на изписване за мен е приказен. Свързвам го с Андерсеновите приказки.

Моето любопитство към Калиграфията не спря. Пандемията ми даде възможност да се свържа с Александр Боярский, който е калиграф от Санкт Петербург. Буквите, които изписвам съм научила от него. Те са буквите, които обичам. Сякаш ми приличат на буквите, които изписваше моят баща.

Историята обаче не свършва до тук. Свързах се с Историческа школа по Калиграфия в Москва, а обучението го водеше Андрей Санников. Това обучение беше изключително емоционално за мен.

Срещнах, макар и виртуално, прекрасни хора. Бях единствената българка до момента, която се е включила в тяхно обучение.

Срещите ми и обучението не спряха до тук. В Истанбул се срещнах със Селма, която пише на латински. Тя ми предаде своите знания и ме научи на красивите арабски завъртулки.

И както обикновено е прието в приказките, аз ще си позволя да напиша, че заживях щастливо с буквите и обичам да ги пиша.

Благодаря, че отделихте време да я прочетете!