Често ме питате дали мога да изпиша ваш текст красиво. Обикновено започвам с въпроса „За коя дата ви трябва?“ Почти винаги отговорът е: „ Той е малък.“ В повечето случаи обаче не е. А срокът обикновено е кратък.
Днес искам да разкажа какво означава за мен да пишеш красиво. Красивото писане не е просто украса, не е въпрос на почерк. То изисква търпение, постоянство и дълбока любов. Изучавам го от години. Тренирам, и до днес продължавам да тренирам – ден след ден, буква след буква, понякога по осем часа на ден. Толкова съм потънала в това изкуство, че отдавна съм спряла да гледам часовника.
Пътят ми в калиграфията ме отведе извън границите на България. Не, за да избягам, а за да се върна с още знания. С още светлина в ръцете си. Всяко писане за мен е настройка – вътрешна и дълбока. То изисква нагласа – както духовна, така и физическа. Да се подготвя отвътре, да дишам спокойно, да държа перото с внимание и да чувам как минава по хартията. Това не е просто работа – това е вътрешен ритуал.
Вашите лични текстове и истории ме докосват. Те не са просто съдържание, което изписвам. Те стават част от мен. Изписвам всяка дума с уважение и респект, обичам всяка буква. Пазя всички текстове, които съм изписала за вас – защото в тях съм вложила сърцето си.
Може би не всеки ще прочете това, което пиша сега, но за мен няма значение – аз не пиша просто така. Всяка дума и всяка буква е жива. Жива, защото е написана с мастило. Жива, защото през мастилото минава душата ми.
Често си мисля за хората от миналото – за българите, които са изписвали текстовете си с внимание и уважение. Те са били различни. Те са вярвали в думите, защото са ги писали бавно, ръчно, съзнателно. С внимание и дъх. Именно това усещане искам да предам чрез всяко мое изписване.
И още нещо, което е важно да знаете: не изписвам компютърни шрифтове. Ако искате посланието ви да изглежда като компютърен шрифт, просто го отпечатайте. Несъмнено ще бъде красиво, особено щом на вас ви харесва. Но моето изписване е нещо различно. То идва от ръката, от сърцето и от времето, което отделям.
Буквите, които пиша, не са просто знаци. Те носят история. Оставили са следа. Следа, която живее и днес и е част от нашето съвремие. Убедена съм, че ние сме последното поколение, на което се дава шанс да запази и да предаде тази културна идентичност. Не като спомен, а като жива нишка. Нишка, която остава жива, докато има ръце, които изписват, и сърца, които разбират стойността.
Сърдечно благодаря, че цените изкуството на красивото писане!
© Калиграфия с Геновева , 22.06.2025г.