Празник е! Днес е празник на духа и словото

Празник е! Днес е празник на духа и словото.

Този ден е чудо! Без да съм планирала, се озовах не къде да е, а в Троянския манастир.

Поводът е реставрацията на манастирския ръкопис „Троянски Дамаскин“.

За мен беше чест да срещна професори, от които се възхищавам и черпя знания. Част от техните книги са в моята колекция. Те са свързани с ръкописите в България.

Посетих и манастирската библиотека. Винаги съм мечтала да държа в ръцете си тези исторически книги.

Книгата е намерена случайно при разчистване на манастира. Била е увита във вестник и за малко да отиде на боклука.

Троянски Дамаскин – уникален ръкописен възрожденски сборник от 1745 година.  Книгата, която е калиграфски образец от старобългарската книжовна школа, е на повече от 260 години и е напълно запазена. Сборникът се нарича Дамаскин, защото в него се съдържат предимно поучения от Св. Йоан Дамаскин от Дамаск. Една от  притчите в сборника е озаглавена „За праведните мъже и философи“ и тя започва с: „Който казва и който слуша, файда има. Отче благослови. Праведният човек е мъдрец и на дела го показва“.

Книгата е написана на старобългарски и е ръчна изработка.

Тя е образец на калиграфското изкуство, съдържа 285 листа. Страниците й са номерирани с букви, като на всяка буква отговоря цифра. В старобългарската практика няма арабски цифри, има буквена стойност на цифрите и в открития Троянски Дамаскин това ясно се вижда. Книгата е писана на специална хартия, най-вероятно доставена от Венеция, защото е с отлични качества и се е съхранила 269 години. В книгата има десетки рисунки – всичките цветни. На много от страниците има отбелязвания, преписки, препратки, отметки, стъпки в червен цвят.

„Животът е калиграфия“ – Геновева