Как ръката „говори“ заедно с ума: любопитно откритие от науката

Калиграфия, наука, мозък, calligraphy

Фигура 3 – Области в мозъка, в които с помощта на позитронно-емисионна томография (ПЕТ) е регистрирана повишена активност по време на изработка на  сечива.

LH – ляво полукълбо
RH – дясно полукълбо
PMv – вентрална премоторна кора
SMG – супрамаргинална извивка (надкраевая извилина)
BA 45 – поле на Бродман 45

Оказва се, че когато движим ръката си – например за да напишем дума – в мозъка ни се активира зона, която отговаря не само за движението, но и за речта!

Изследвания с помощта на позитронно-емисионна томография (ПЕТ) показват, че когато планираме фини движения на ръката, особено на китката, в мозъка ни „светва“ една специална област – лявата вентрална премоторна кора. Тя е свързана не само с координацията на движенията, но и с умението ни да говорим ясно и отчетливо. 

С други думи – мозъкът ни използва едни и същи пътища, когато движим ръката и когато говорим.

 Учените смятат, че това не е случайно. Първите хора, които вероятно са можели да говорят, са живели по времето на т.нар. ашелска култура – преди около 1,7 милиона години. Тогава започват да се появяват и по-сложни инструменти, създадени от камък. А където има инструменти, там има и нужда от обяснения – и ето как движението и речта започват да вървят „ръка за ръка“.

Това откритие ни напомня колко дълбоко са свързани писането и комуникацията.

Не е чудно, че думите идват по-лесно, когато пишем красиво или просто жестикулираме, докато разказваме.

Източник:
Gentilucci, M. Journal of Experimental Psychology

Мозък, калиграфия, calligraphy

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *